Софийското село Плана е само на 34 км разстояние от столицата, следователно от географска гледна точка е разположено в западната част на страната. 1 200 метра е показателят на надморската височина за населеното място, което значи доста високо. Планинският регион до голяма степен обуславя и особеностите на климата и релефа. Календеровата махала е най-голямата обособена жилищна зона за селото, което иначе се състои от още няколко подобни таккива махали. Горни и Долни Календеровци са махали с едно и също име, но е любопитен фактът, че те нямат никаква връзка помежду си. Рила, Витоша и Верила пък са три от планините, към които селото има ясна гледка. Това се дължи на специфичното му разположение, а още някои от махалите са Бурназка и Турмачка. Река Егуля не е толкова известен басейн, но точно той тече в посока юг на селото. Има още един речен басейн близо до Космическата наземна станция.
Чуйпетлово е село в Перник, което има прряка и дълбока връзка в исторически аспект с Плана. Всъщност Чуйпетлово е в пределите на областта, която е известна с шегите за говора на местните жители. Македонци с корени от Беломорието са сред основната група заселници, които първи населяват региона. Самото пернишко село също обхваща част от територията на Витоша – част от южното плато на планината. На мястото на днешното софийско село преди много време е имало голям по размери чифлик. Той датира от времето на османското владичество. Тогава селяните от пернишкото населено място всяко лято изминават дългата дистанция до чифлика. Те правят това не чак толкова от любителство към туризма,а защото в чифлика може да се намери сезонна работа. Пасищата в големи количества в софийското населено място са още една причина перничани да изберат точно това място за живеене. Но не бива да забравяме и относително по-голямата сигурност от нападения на турците, а в тези смутни времена запазването на живота и здравето е приоритет на всеки. Постоянното присъствие на османци кара първо да потърсят спасение ратаите, а после и хората от техния род. Впоследствие именно ратайските семейства изкупуват имотите на чифлика от неговия собственик.
От своя страна той се изселва от Плана и заминава неизвестно къде заедно със своето семейство и сънародниците си. Лисец и Яребковица са още две села, които възникват пак във връзка с пернишкото населено място. Това става до голяма степен благодарение на овчарството, което се явява основен поминък за беломорските хора. Не се знае много за историята на селото в религиозен план, но към днешна дата в него има налична църква от православен тип. Тя се нарича Свети Георги и също така близо до нея са разположени два на брой параклиса. Будистка Ступа София е още един религиозен обект, намиращ се до църквата и с това християнските монументи се изчерпват. Основно информация за цялостния облик на селото може да се намери в два източника, като единият от тях се нарича Информация за сателитна станция. Тя носи името на селото. Другият е Ступа София, който има повече отношение към будисткия обект.
